Пътят към дома
Решихме да купим невъоръжен парцел, защото платихме много по-малко за него, отколкото би трябвало да похарчим за подобен с достъп до медиите. Преди да купим, ние се уверихме само, че ще бъде възможно да се изгради домашна пречиствателна станция в избраната от нас зона (не навсякъде) и дали е възможно да се построи кладенец евтино (понякога изграждането му беше много скъпо или дори невъзможно).
Справихме се с липсата на мрежа за газ, вода и канализация, а електричеството не беше скъпо и неудобно
Решението за закупуване на „див“ имот беше подкрепено и от - да го наречем - съображения за ландшафта и здравето. Като просто се отказахме от достъпа до медиите, ние си дадохме шанс да живеем на тихо място, в екологично чист район с атрактивни гледки. И ние не съжаляваме.
Живеем точно до пейзажен парк, в град с много разхлабени сгради. За щастие също успяхме да си намерим работа на половината път между дома и Варшава, така че дори да работим, не е нужно да се разхождаме из задръстванията в предградията и претъпканите улици. Какво направихме
Предишната ни къща беше двуетажна. Този път с Аня се спряхме на едноетажна, с около 50 м2 по-малка от предишната. Решихме, че няма смисъл да плащаме ежедневно ненужни измервателни уреди. Вече знаехме, че тричленно семейство може лесно да живее в 150 м2, ако добавите голям гараж с помощно помещение. Единственото ни съжаление е, че не осигурихме място за стая за гости. В провинцията такава стая е много полезна. По този въпрос ни липсваха пестеливост и въображение.
Необичайната форма на парцела (под формата на разширяващ се клин) доведе до поставянето на просторна едноетажна къща, дълбоко в парцела, на 40 м от пътя за достъп (добре, че не трябваше да правим връзки!). За щастие намерихме супер място - на хълм, с хубава гледка.
След като анализирахме оформлението на парцела и нашите нужди, решихме, че гаражът в къщата, предложен от архитектите, не само ще затрудни много организирането на движението върху парцела, но и ще бъде твърде малък за нашите нужди. Имахме нужда от гараж, който да побере две коли, градинско и спортно оборудване и стая за резервоар за мазут. Затова решихме да се откажем от място за паркиране в тялото на къщата и да изградим самостоятелен (47 м2) гараж в различна част от парцела и разпределихме възстановеното пространство под покрива на къщата, за да увеличим кухнята и дневните. Парите не са толкова лоши
За да съберем средства за строителството, продадохме старата къща, а в края на работата и апартамента си, който за известно време служи като заместващо жилище по време на строителството.
Спестихме много, като издигнахме къщата по поръчка - като наехме нови екипи от професионалисти и организирахме строителството. Оставихме се и от „луксозната“ клинкерна фасада, която имахме в предишната къща (сега малко съжаляваме за това решение, защото клинкерната фасада е не само по-ефективна, но и по-лесна за поддръжка).
В сегашната къща стените, направени от един слой керамични блокове, изолирани с полистирол (12 см), бяха измазани с акрилен хоросан. Липсата на клинкер компенсирахме с мазилка в цвят тухла.
Когато планирахме отопление на къщата с мазут, който не е евтин енергоносител, обърнахме специално внимание на начина на изолация на сградата. Не спестихме от това. Основите са изолирани с 15 см, а хоризонталната плоча под подовете в приземния етаж - 10 см полистирол. В тавана над приземния етаж поставихме изолационен слой от полистиролови гранули (15 см) и допълнително разстиламе слой от минерална вата (10 см), под който има тръби, разпределящи топлината от камината.
Ние плащаме по-малко от 7 000 PLN годишно за отоплително масло, така че мисля, че успяхме да не сгрешим при монтажа на изолацията. Дори не се опитваме да намалим това количество, като използваме по-често камината, защото просто нямаме време за това. Месечната поддръжка на къщата се колебае около 1000, което ни кара да бъдем уверени, че сме взели добри решения по време на строителството.
Прочетете и други строителни истории:
