Директива 2002/91 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно енергийните характеристики на сградите и разпоредбите на Закона от 19 септември 2007 г. за изменение на Закона - Закон за строителството, въведе разпоредба, която изисква изготвянето на енергиен сертификат за всяка сграда както нови, така и съществуващи, въведени в експлоатация след 1 януари 2009 г.
Енергиен сертификат, известен също като енергиен паспорт, може да бъде изготвен от упълномощени специалисти от архитектурната, строителната и инсталационната индустрия, които имат валидни лицензи за проектиране в строителството, завършили следдипломно обучение, организирани от университети, и възпитаници на специализирани курсове. Важното е, че сертифициращият, който изготвя енергийния сертификат, трябва да потвърди придобитата квалификация с изпит, организиран от Министерството на транспорта, строителството и морската икономика.
Енергиен сертификат - необходим ли е?
Информираността за енергийна ефективност сред инвеститорите и купувачите на недвижими имоти непрекъснато нараства. Един от основните параметри, които представляват интерес за потенциалните клиенти на разработчиците, е енергийното търсене на къщата или жилището и съответно приблизителната цена на сметките за енергия. Енергийният сертификат на съоръжението дава отговори на много въпроси, свързани с топлинните загуби, както и възможностите за спестяване на енергия, необходима за отопление на сградата. Задължението за изготвяне на този документ означава, че както собственикът на имота, така и купувачът имат ясно дефинирано състояние на конструкцията и изолацията на сградата, както и техническите решения, използвани в съоръжението. Също толкова важно е, че този сертификат причиняваче архитектът се грижи за енергийния стандарт на сградата още на етапа на проектиране и по този начин се популяризират принципите на енергийна ефективност в сградите.
