Луковичните растения обичат слънчеви или полузасенчени места, както и плодородни и добре дренирани почви. Те цъфтят по-малко върху тежка, влажна глина и са по-податливи на гъбични заболявания. Твърде безплодният и пясъчен субстрат трябва да бъде обогатен с торф и компост.
Как да ги засаждаме.
Преди да засадите луковиците, леглата и леглата, предназначени за тях, трябва да бъдат внимателно плевени и изравнени. Дълбочината на засаждане също е важна, тъй като тя трябва да бъде избрана според големината на луковиците и грудките от всеки вид (тя трябва да бъде посочена на опаковката). Предполага се обаче, че дълбочината на дупката в земята е равна на три пъти височината на лука. След засаждането си струва да ги поливате добре, а за зимата те трябва да бъдат защитени с лист агротекстил, мулч от иглолистни клонки или слой кора.
Грижа.
Пролетно цъфтящите луковици се поливат поне до средата на май. Можете също така да ги подхранвате с многокомпонентни течни торове (азофоска, калциев нитрат или калиев сулфат). Не може да се забрави за плевенето и премахването на съцветията веднага след цъфтежа им.
Разкопки.
Луковиците на лалета, нарцис и зюмбюли зимуват в земята, но все пак трябва да ги изкопаете за лятната почивка - за предпочитане през юни или юли. Луковиците, които се почистват от пръст, се поставят в ажурни кутии или хартиени торбички и се съхраняват в сухо, проветриво помещение до есенното засаждане. Любителите на сапфир нямат този проблем - те могат да растат на едно място в продължение на много години, без да копаят.
Ами пръстените лук?
Когато цветята цъфтят, остава празно място. Други растения се развиват бързо в смесени многогодишни лехи, но там, където са вирели само луковици - през лятото и есента те могат да бъдат заменени от дълго цъфтящи едногодишни растения, например невен, бегония, градински чай или лобелия.
