Съмненията на UOKiK бяха породени от факта, че когато банка променя нещо в договорите, сключени с клиентите си, тя ги уведомява чрез вътрешни услуги за интернет банкиране. Междувременно, както твърди UOKiK, такава информация трябва да се изпраща на траен носител на информация, например с традиционно писмо или на USB или CD. Те могат да бъдат изпратени и по електронна поща, при условие че съдържат цялата необходима информация, а не само връзки към външни уебсайтове. И при условие, че потребителят се е съгласил с тази форма на комуникация.
Освен това UOKiK постави под въпрос въвеждането на промени в съществуващите договори без съответна разпоредба в самия договор (че такива промени са възможни и при какви условия) или в общоприложимото законодателство. Службата се съгласява, че банката може да променя условията на договорите, но винаги трябва да е в съответствие с конкретни правила. Така че, ако банка иска едностранно да промени точка, тя трябва да направи това въз основа на недвусмислени, точни и разбираеми т.нар. клауза за модификация (т.е. набор от условия, указващи какво и кога може да се промени).
Информацията, изпратена до клиентите относно промени в договорите, трябва също да посочва правното основание и обстоятелствата, които са причинили необходимостта от промяна. Според Службата те не са включени в информацията, изпратена от банките. Това означава, че клиентът не е в състояние да определи дали промените, въведени от банката (напр. Увеличение на таксите по сметката), са оправдани.
Производството срещу Alior Bank, Bank Millennium, BZ WBK, ING Bank Śląski и Pekao не са единствените, в които Службата проверява начина за въвеждане на промени в договорите. През ноември 2015 г. започна и производство срещу Credit Agricole Bank Polska; продължава разследване и срещу шест други финансови институции.
