Необичайни цветя на лилейници - електронни градини

Модата за лилейниците най-накрая достигна до Европа отвъд океана, където вече има три международни асоциации на любителите на растенията. Междувременно животновъдите все още се опитват да създадат нови сортове с характеристики, непознати досега както при лилейниците, така и при други декоративни растения.
Как лилейниците са дошли в Европа, не е напълно ясно. Доскоро се смяташе, че през 13 век червената лилия (Hemerocallis fulva, сега Hemerocallis lilioasphodellus) се влачи заедно с монголските нашествия в подножието на източните Алпи и там се умножава и след това се умножава. Този вид се появява за първи път в европейската литература през 16 век, открит е в Бургенланд (сега Австрия, бивша Унгария) и е пренесен в Холандия. Въз основа на този материал той е описан от Карл Линей през 1753г. През последните години обаче се появи съвсем друга хипотеза,че този вид е южноевропейски ендемит и присъства в Европа от вечни времена, или в най-добрия случай е бил въведен през праисторическата епоха. Тази хипотеза се основава на археологическа находка, така нареченото „Цветето на Волос“ (микенски художествен занаят, изобразяващ жълто цвете на лилейник, което според специалистите е от 2000-1500 г. пр. Н. Е.) Червеният лилейник (Hemerocalli fulva) е докаран в Европа и се приписва на експедицията на Марко Поло.Червеният лилейник (Hemerocalli fulva) е докаран в Европа и е приписван на експедицията на Марко Поло.Червеният лилейник (Hemerocalli fulva) е докаран в Европа и се приписва на експедицията на Марко Поло.
В края на 20-ти век средно големите цветя на лилейниците са с диаметър около 15 см. В днешно време има по-голяма оценка на сортовете с цветя, по-големи от 20 см, като „Jumbo Jet“ и венчелистчета, по-широки от 10 cm, като „Singular Sensation“. Новостта са едногодишните лилии с големи цветя, които цъфтят в края на май, например „Първа кръв“; досега всички сортове, които цъфтяха през този период, бяха малки и цъфтяха в жълто. Създаден е и зимоустойчивият сорт „Bright Velvet“, който повтаря редовно цъфтежа в нашия климат.
Сега можете да се наслаждавате на цветя на лилейници почти четири месеца - от началото на май до края на август.
Игра на цветове …
Сребърният метален цвят все още не се е появил при нито едно растение - при сорта „Heavy Metal“ можете да видите сребърна ивица в центъра на цветето. Брокатът, неизвестен с изключение на лилейниците, украсява краищата на венчелистчетата от сортовете „Clothed In Glory“ и „Key Lime Ice“, а тъмното, контрастиращо око, покриващо повече от половината от повърхността на цветето, има сорта „Eyes Wide Shut“. Изключително оригинални, назъбени ръбове на венчелистчетата на лилейника „Морт Морс“ наподобяват зъби на акула. Те са бледожълти и изглеждат много ефектно на лилав фон.
Сортът „Ултравиолетово настроение“ се откроява с контрастен бял център, докато лилейникът „Fizziwig“ има неправилни бели ивици на лилав фон. Новите сортове се характеризират и с безпрецедентна наситеност на цветовете - аметист в „Magic Amethyst“, червен в „Camera Ready“, черен в „Black Ambrosia“ и оранжев в „Primal Scream“.
… И форми
Лилейниците обикновено имат шест венчелистчета (три по-широки и три външни по-тесни) и шест тичинки и един плодник. Някои нови сортове имат осем или дори дванадесет венчелистчета. Пълните цветя често имат набръчкани ръбове на венчелистчетата, които образуват вид волан - такива цветя се срещат в сорта „Jerry Pate Williams“. Наскоро се появиха и лилейници с ресни ръбове на венчелистчетата (например „Горското езеро Рагамуфин“). Така нареченият Паякообразни лилейници, особено тези с усукани, подобни на гирлянди венчелистчета, като „Royal Celebration“.
Съвсем наскоро се появиха постоянни райета химери, които скоро може да се конкурират с фънка. Листата на тези лилейници не атакуват и не правят дупки в охлювите, благодарение на които буци растения са украса на леглото през целия вегетационен период.
Най-упорит
В миналото се смяташе, че вечнозелените сортове лилейници са подходящи само за отглеждане в топъл климат, докато тези, които попадат в зимен покой - в хладно (също в Полша). Сега е съвсем различно. Вече има вечнозелени сортове лилейници, които са напълно устойчиви на замръзване, като „Всичко за Ева“, „Дарла Анита“ или „Пучини“). Растения от тази група могат да бъдат засадени от екватора до Северна Канада и Норвегия. Засега няма много такива сортове, но вече се знае, че бъдещето ще им принадлежи!
Най-добрите дизайнери на градини в Европа използват лилейниците най-често, за да облицоват пътеки от каменни кубчета или да маскират краищата на езерата. И всичко това, защото вече не са толкова скъпи и ексклузивни растения, както преди. Разбира се, новите сортове достигат невероятни цени, но тези с родословие от няколко години стават достъпни за всеки джоб.