Административно производство
Промените в границите чрез административно производство се правят от ръководителя на комуната, кмета или президента на града. Трябва да кандидатствате за тях със заявление за делимитация на недвижими имоти. След това издават решение за откриване на процедура за демаркация и поверяват определянето на границите на оторизиран геодезист.
Когато определя хода на границата, геодезист взема предвид видимите гранични белези и следи, документи (като копия от поземлени и ипотечни регистри, нотариални актове) и карти. Ако няма документи и не останат видими гранични марки или документите, представени на геодезиста, са противоречиви или неточни, тогава той определя хода на границата въз основа на съвместна декларация на двете страни. Ако страните не са съгласни относно хода на границата, тогава геодезистът е длъжен да убеди оспорваните съседи да постигнат споразумение. Тогава това споразумение ще бъде компромис и взаимни, често малки отстъпки от двете страни. Споразумението, сключено пред геодезиста, има силата на съдебно споразумение.
Когато съседите не изразят волята си да сключат споразумение, геодезистът съставя граничен протокол от дейностите по определяне на хода на границите. Селището или граничният протокол се предават от геодезиста на главата на общината (кмет, президент на града). На тази основа те издават решение за ограничаване на недвижимия имот.
Съдебно производство
Ако някоя от страните е недоволна от това решение, в рамките на 14 дни от датата на получаването му тя може да поиска делото за демаркация да бъде отнесено до съда. Съдът ще вземе решение за делимитацията също когато страните не постигнат споразумение и когато няма доказателства, позволяващи очертаването на границите, а страните не са направили единодушно изявление относно хода на границата. В такава ситуация геодезистът регистрира временно граничните пунктове, представя цялата документация на кмета, който прекратява административното производство и предава делото на съда за решение.
Веднага след като съдебното решение за делимитацията стане окончателно, съдът (самостоятелно) го изпраща на окръжните съдилища, компетентни да водят поземлени и ипотечни регистри и на компетентните старости, за да разкрие нови данни в поземления и ипотечния регистър и в поземлената и сградната документация.
Разходи за демаркация
При демаркационната процедура финансовите ресурси, които трябва да бъдат разпределени за административната или съдебната процедура, играят съществена роля.
Разходите за демаркация се поемат не само от собственика, който е подал молба за демаркация, но и от неговия съсед. Предполага се, че разграничаването определя правилния фактически и правен статут на двата недвижими имота, следователно служи в полза на двамата собственици. Таксите за демаркация включват преди всичко възнаграждението на упълномощен геодезист (най-големият разход), както и разходите за изготвяне на карти и други документи и гранични марки. Те също така обхващат събирането на доказателства (като проверка на мястото за демаркация) по време на процедурата по демаркация.
Дълго време се предполагаше, че разходите по процедурата по административно разграничаване, както тези по други административни процедури, се поемат от жалбоподателя.
Това промени решението на Върховния административен съд от 11 декември 2006 г. (референтен номер I OPS 5/06), според което всички собственици поемат разходите за демаркация. При вземане на решение относно разходите по процедурата по демаркация органът на публичната администрация може да им начисли всички страни, притежаващи съседни недвижими имоти, а не само страната, поискала образуването на процедурата.
Според Върховния административен съд следва да се приеме, че в административното производство се прилага и нормата, произтичаща от член 152 от Гражданския кодекс, който предвижда, че собствениците на имоти поемат разходите за делимитация наполовина. Съгласно цитираната разпоредба собствениците на съседни земи са длъжни да си сътрудничат при тяхното ограничаване и поддържане на гранични знаци, освен това разходите за демаркация и разходите за подреждане и поддържане на гранични знаци се поемат наполовина (това правило ще важи и за новите гранични марки).
Разпоредбите възпрепятстват административния орган да предоставя възстановяване на разходите за производство между страните. Разходите за демаркация също не включват други разходи, направени от избраната от нея страна, като участието на адвокат или юрисконсулт, който представлява собственика в процедурата по демаркация.
Окончателните разходи по производството се определят в решението за демаркация, при спазване на принципа съседите да ги поемат наполовина. Такова решение се появява и в случай на споразумение пред геодезиста. Ако собствениците или един от тях не желаят доброволно да заплащат таксите, те рискуват задължително административно изпълнение, извършено от данъчната служба.
Ако решението е обжалвано и делото е постъпило в съда, съдът взема решение относно разходите по производството в окончателно решение. Ако въпросът за разходите, свързани с таксите на геодезиста, е пропуснат в решението и една от страните поиска връщането му пред съда, можете да подадете молба до съда за допълване на решението. Заявление за допълване на решението може да бъде подадено в рамките на две седмици от публикуването му или връчването му.
Ако в съдебно производство собственикът на парцела не е поискал възстановяване на част от разходите, направени на геодезиста, а съседът не иска да ги възстанови по взаимно съгласие, няма какво друго да разгледа в съда за друг иск за обезщетение.
Ако съдът е постановил връщане на дължимите суми, но съседът не иска да ги плати и блокира поставянето на гранични марки, трябва да се възползвате от факта, че съдебното решение е основание за изпълнение на съдебния изпълнител. Изпълнителният лист е съдебно решение. В такива ситуации трябва да подадете молба до съда за клауза за принудително изпълнение и след като я получите, трябва да подадете молба за започване на изпълнение с избрания съдебен изпълнител.
Защита на граничните знаци
Вече цитираното чл. 152 от Гражданския кодекс задължава собствениците на съседна земя да поддържат постоянни гранични знаци. Геодезическите знаци и устройства, осигуряващи тези знаци, са защитени. Ако е необходимо, той може дори да бъде отделен на земята, за компенсация, площ, необходима за защита на геодезическата маркировка. В тази зона не могат да се извършват дейности, които биха застрашили геодезическата маркировка.
Собственикът или друго лице, което държи недвижимия имот (напр. Наемател), върху който има геодезически знаци и устройства, обезопасяващи тези знаци, са длъжни да не извършват дейности, причиняващи тяхното унищожаване, повреждане или преместване, и ако това се случи - незабавно да уведоми съответния старост.
Горното задължение всъщност е собствениците на съседни парцели да се въздържат от всякакви действия, които могат да доведат до преместване, повреждане или унищожаване на граничните знаци.
Лице, за което е доказано, че е повредено или пасивно и не уведоми староста, ще отговаря пред общинския съд. Защото който унищожи, повреди, премести геодезически, гравиметрични или магнитни знаци и устройства, обезопасяващи тези знаци и триангулационни конструкции, и не уведоми компетентните органи за унищожаването, повреждането или изместването на геодезически, гравиметрични или магнитни знаци и устройства, обезопасяващи тези знаци, се наказва с глоба по Кодекса за дребните нарушения.
