Думата „адвент“ идва от латинския глагол advenire - да пристигна. В християнските църкви е време на изчакване на идването на Христос: на спомняне на историческия факт за неговото раждане, а също и на изчакване на неговото „второ пришествие на славата, за да съди живите и мъртвите“, както казваме в „Професията на вярата“. Следователно е време на подготовка за срещата с Христос, подготовка, която изисква мълчание, размисъл и отдръпване в себе си. Време е и да организираме отношенията си с Бог и хората.
С течение на времето формата на адвентните венци се променя. Днес традиционните са изтъкани от иглолистни клонки и украсени с четири свещи за четири Адвентски Недели. В Полша в продължение на няколко години обичайът да се поставят свещи, разпространявани във венец, като част от „Работа на Бъдни вечер в помощ на децата“ - съвместна инициатива на благотворителни организации на евангелските, католическите и православните църкви.
Всеки елемент от адвентния венец има своя символика. Колелото е символ на пълнота, вечност, формата му води мислите ни към Бог, който няма начало и край. Зеленото е важен литургичен цвят и в нашата част на Европа има допълнителна символика: в сивото зимно време ни напомня за идването на Христос, който - както предсказва Старият Завет - е „като зелен кипарис“. Сиянието на огъня ни напомня за Бог, който прочиства огъня и светлината и идва при нас като светлина. Изгарянето на свещи ви кара да размишлявате за преминаването, но също така предполагате необходимостта да останете и да останете будни - както в притчата за мъдри и глупави девици.
Венците могат да бъдат скромни или богато украсени. Нека си спомним обаче, че адвентният венец не е украса, а видим знак, който трябва да насочи мислите ни към това, което е същността на Адвента: размисъл върху себе си и подреждане на духовния ни живот.
