Градинските езера, дори и да наподобяват естествени, се различават коренно от тях. Те са херметически затворени, така че краищата от градинската страна са сухи зад слоя фолио, ламинат, бетон или бентонит. Следователно в крайбрежната зона трябва да направите място за трайни насаждения, които обичат наводнените места - направете изкоп с дълбочина около 20-30 см и с всякакъв размер, запечатан със същия материал като езерцето и запълнен със субстрат, към който водата от езерцето се просмуква. Почвата тук ще е влажна, подходяща за растения от т.нар кална зона.
Ако вече имаме езеро, то не е необходимо да се изкопава. Достатъчно е да подредите резервоар до него, както е описано по-горе, но запечатан с отделно парче фолио. За да поддържаме субстрата влажен, от време на време изливаме вода в него. В по-големите водоеми можете да си позволите т.нар контролирана инфилтрация. Достатъчно е да спуснете малко капилярната бариера на избраното място или да поставите през нея лента от дебел геотекстил, пробит с игла, и да я покриете с финозърнест субстрат. До градината можете да засадите цветя, които обичат влажна почва.
При избора на растения е невъзможно да се игнорират няколко вида.
Сибирски ирис (Iris sibirica). Той създава бучки от тесни листа. Цъфти в края на май и началото на юни. Цветовете са сини, а при сортовете също бели и бледо розови. Това е идеално растение за засаждане на крайбрежни влажни зони. Той обича слънце или полусянка и глинеста почва с добавяне на торф и компост.
Lythrum vulgaris (Lythrum salicaria). Достига приблизително 1 м височина. Листата са тъмнозелени и през есента стават червени. Лилаво-розови цветя се появяват през цялото лято. Те са малки, но многобройни под формата на шипове по стъблата. Кръвните червеи се засаждат най-добре на групи, в глинеста почва, оплодена с торф и компост. Те обичат слънчеви места, по бреговете на резервоара.
Храна на точки (Lysimachia punctata). Цъфти в жълто почти през цялото лято. Достига 0,8 м височина и благодарение на множество бегачи бързо формира ефективни групи. Сортът "Александър" има бели петнисти листа. Пунктираното ядене се засажда в глинеста почва, обогатена с компост и торф. Местоположение: слънчево или полусенчесто, в крайбрежна подзона.
Водна мента (Mentha aquatica). Нараства до 50 см височина. Листата му при преместване разпространяват приятен аромат във въздуха - това растение може не само да се види, но и да се усети, може да се опита и в чаша. Ментата е обогатена с розово-виолетови цветя, които се появяват в пазвите на листата през лятото. Растението трябва да се засажда в глинен субстрат с добавяне на торф, на слънчево или полузасенчено положение, на мокър бряг или във вода с дълбочина до 10 см.
Caltha palustris (Caltha palustris). Неговите жълти цветя се появяват през април и са ефективни по това време и практически единствената украса на езерцето. След цъфтежа (понякога трае до края на май) остават широки месести листа. Най-известният сорт е пълноцветният "Multiplex". Невенът харесва глинеста почва с примес на торф и компост. Най-добрите места за тях са полусенчести места, в мокро легло или плитки (до 10 см) във вода.
