През 2005 г. Агнешка и Бартош заминават за Берлин (Бартош става кореспондент на "Gazeta Wyborcza"). Един ден те се озоваха в Детлеф, стар търговец на антики в Берлин-Шарлотенбург. Сред многото прашни мебели в магазина му те откриха … техния бюфет. - Един поглед беше достатъчен и знаехме, че е този - казват те. За щастие Детлеф не е начислявал прекомерни суми за него. Изненадващо, германците (поне тези, които познават) гледат на антики без особен ентусиазъм. Обикновено предпочитат нови мебели.
Агнешка и Бартош Велински за техните колекции
Те мразят празните стени. Акварелите започват да се събират, когато живеят разделени и когато се преместят заедно, обединяват колекциите. Те носят екземпляри за колекцията си от местата, които посещават.
- Това са нашите сувенири от цял свят. В Тюбинген, където отидох на интервю, забелязах в галерията акварелна картина с изглед към града. В Гърция купихме картина от художник, продаващ творбите му на улицата, а в Сандомир същото важи и за Бартош. Проблемът е, когато се възхищават на живописно място, а в района никой не продава привлекателни пейзажи. След това, след завръщането си, те молят художник, когото познават, да нарисува картина въз основа на снимката. На стената в залата има и множество снимки. - Когато живеехме в Берлин, украсихме стените със снимки от родния ни град Силезия: жилища от Катовице, тухлени къщи от Никишовец, стоманолеярни и водопроводни кули в Забже - казва Агнешка. - Когато се върнахме в Полша,колекцията беше допълнена със снимки от Германия. Това са впечатления от Берлин: площадът, на който живеехме, улицата, където пазарувахме, дворецът в Шарлотенбург, паркови скулптури. Просто така, за да спрем за момент и да си припомним - живеехме там, купувахме си хубаво кафе, ходехме на дълги разходки.
Сигурни са, че когато съдбата ги хвърли някъде другаде, реколтата ще расте.
Внимание, читатели! Ако искате да покажете собствената си колекция на страниците на "Czterech Kąty", моля свържете се с нас на: [email protected]
