Остъклени веранди обграждат приземния и първия етаж на къщата. Има три на двете нива, всяко с изглед към различна страна на света - обяснява Катажина Отвиновска, правнучка на Изидор Снитко-Плешко. Именно той купи парцела номер 36 в Анин от граф Браницки и му даде ипотечното име Snitkówka. На парцел, покрит с борови дървета, той решава да построи просторна къща, където той и семейството му да могат да прекарат ваканциите си. Willa Snitkówka преживя щастливо две световни войни и днес, точно както преди сто години, радва със своята красота. Тя все още принадлежи към същото семейство, шестото й поколение живее тук. Катажина Отвиновска с дъщерите си: Ана, Йоана и Джулия заемат първия етаж, брат й живее на приземния етаж.От години и двамата се стремят да запазят старата атмосфера на Snitkówka. И не е лесно. Площта на къщата е почти 400 кв м, всичко е направено от дърво и е много старо. Прозорците няма да се затворят, вратите се изкривяват, а подовете провисват и скърцат. - Но аз го обичам - казва Катаржина. - Мисля, че прабабите ми биха се радвали да видят колко сърце сме вложили в поддържането на къщата.
Златните години на архитектурата на iderwidermajerów
Според кмета тези вили са в стил „świdermajer“, пише преди години Константи Илдефонс Гълчински в стихотворението си „Пътуване до Свидра“, шеговито перифразирайки термина Бидермайер (буржоазен стил на интериорна декорация, популярен през 19 век). Вероятно не е мислил, че това име ще бъде прието и ще продължи по-дълго от повечето дървени къщи, издигнати в селата по железопътната линия Анин-Отвок. През 1890-те те бяха 100, десетилетие по-късно - вече 500. Всички те се позоваваха на стила, създаден от полския чертожник и художник Михал Елвиро Андриоли. От 1886 г. той живее в Шидер, където построява вила за себе си и няколко къщи под наем. Те приличаха на модерните тогава алпийски заслони,но строителните блокове са обогатени с веранди, веранди и веранди със сложни ажурни декорации и заострени покриви.
