Не само отворените легла и неприятната миризма остават след посещенията на котките в градината. Ако те посещават градината ни твърде често и в голям брой и я „поливат“ редовно, добре поддържаните ни цветни лехи и тревни площи ще престанат да съществуват след кратко време. Въпросът е още по-сериозен, когато децата идват в градината. Фекалиите на котките могат да съдържат микроби, които причиняват опасни заболявания, като токсоплазмоза или токсокароза. За щастие има няколко начина да се отървете от котките, без да им навредите. Котките имат чувствително обоняние, така че си струва да засаждате растения, които не понасят миризмата на домашни любимци. Те включват рута, coleus canina, балкански здравец, хелихризум, както и лавандула и розмарин.Някои от тях имат много приятна миризма за нас, билките ще са полезни в кухнята!
Обикновена рута (Ruta graveolens).
Това е храст, т.е.междинна форма между тревисти растения и храсти. Нараства до 50 см. Долните части на леторастите са дървесни, а горните са покрити със синкаво-зелени, пернати листа, които съдържат много отделителни жлези с етерични масла. През май се появяват малки, жълто-зелени цветя. Рута мирише добре, което котките наистина не обичат. Не сейте дажба обаче, когато децата използват градината, тъй като сокът от нея може да причини алергии в контакт с кожата. Рута е устойчива на замръзване. Расте най-добре в леко алкална и добре дренирана почва и на слънчево място. Тя трябва да бъде защитена от силен вятър. Размножава се през пролетта чрез разделяне,в края на лятото чрез издънки на издънки или чрез засяване на семена през април в семето или директно в земята.
Coleus canina
Многогодишното растение е известно още като Coleus caninus и Plectranthus caninus. Нараства до 35 см. Той е зелен, толерира слаба слана и временна суша. Има сребристи листа, а лилавосините, с форма на кочан цветя се появяват през юли и август. Когато тръгва Coleus, издава миризма, която е неутрална за хората, но много неприятна за котките и кучетата. Лисици, куници, зайци и катерици също не го харесват. Растението изисква слънчево или полусенчесто положение. Идеален е за алпинеуми и цветни лехи. Расте бързо.
Балкански здравец (Geranium macrorrhizum). Известен е и като коренов здравец. Нараства до 30 см и образува плътни буци. Има светлозелени, космати листа, които при триене издават силен аромат. Цъфти през май и юни, а цветята са в нюанси на розово и червено. Расте добре във всякакви почви, понася добре периодичните засушавания, но не обича наводненията. Справя се чудесно както на сянка, така и на слънце. Размножава се чрез разделяне на кореновия пън (от април до края на май) или чрез засяване на семена на земята.
Helichrysum italicum (Helichrysum italicum)
Използват се и други имена - maggi, curry tree и Curry Plant. Растението отделя силна подправка, която наподобява къри и маги. Хелихризумът в нашия климат е едногодишно растение. Достига до 40 см височина и образува силно разклонени издънки, покрити с тесни, мъхести, сребристи листа. През лятото се появяват малки жълти кошници с цветя. Хелихризумът изисква слънчеви позиции. Понася по-слаба, суха почва, но почвата трябва да е добре дренирана. Одеялото се засява в саксии или кутии през април, но полудървесните резници, засадени през февруари и март, се вкореняват най-добре.
Теснолистна лавандула (Lavandula angustifolia)
Нараства до около 50 cm. Той създава плътни, правилни бучки. Има тесни, сребристи листа и малки лилави цветя, които са силно ароматни. Миризмата им плаши не само котките, но и кучета, бенки, комари и кърлежи. Има нужда от слънчево и сухо място. Расте добре в дренирана, добре дренирана почва, за предпочитане с високо съдържание на калций. Устойчив е на слаба слана, изисква покриване при силни условия. През пролетта лавандулата трябва да се отреже 1/3 от нейната височина. Лавандулата е устойчива на суша, но мрази да залива корените.
Розмарин (Rosmarinus officinalis)
Нараства до около 70 см. Той дава твърди издънки, които стават дървесни през втората година. Листата са ланцетни, кожести, с извити краища, много ароматни. Обикновено розмаринът цъфти около февруари. Цветовете са сини (при някои сортове розови). Розмаринът расте най-добре на слънчеви и топли места, в добре дренирана почва. Понася добре суша, но не е устойчив на замръзване. Размножава се чрез семена, засети в плитки съдове през април, или чрез няколко сантиметра (5-7 см) тревисти резници, взети от върховете на младите издънки.
