Когато говорим за пеперуди обаче, в самото начало срещаме определена пречка, която произтича от различен набор от понятия в разговорния и зоологическия език. И така, какво е пеперуда? За зоолог това е всеки вид от порядъка на Lepidoptera или миди. Тази група е най-младият ред насекоми, еволюирал до по-късно в ерата на динозаврите. Според последния инвентар нашата фауна на пеперуди наброява 3168 вида, повечето от които са малки, не особено популярни „молци“.
Думата „пеперуда“ се отъждествява в ежедневния език с т.нар дневни пеперуди, или по-точно с „нафтали“ (Rhopalocera), т.е. група от семейства (като зебра, русула, бяло-ламеларна, подобна на леща), чиито крайни части на антените са удебелени и образуват нещо като кок или клуб. В този смисъл има 164 вида дневни молци - подобно на броя на видовете гнездящи птици.
Гусеница и пеперуда
Всички пеперуди (денем и нощем) са насекоми, подложени на пълна трансформация. Техните младежки стадии се наричат гъсеници. Те имат удължено, меко тяло с 5-8 чифта крака, няколко чифта очи и добре работещ апарат за уста, оборудван с чифт мандибули и челюсти, пригодени за дъвчене на растителна храна. Гъсеницата и пеперудата всъщност са две различни животни в едно тяло - изглеждат различни и живеят в различна среда. Превръщането на едно в друго се осъществява в хризалисите и е изключително сложен процес.
Пеперудата за възрастни обикновено има големи крила, покрити с мозайка от люспи, често подредени в кортикални шарки. На главата има изпъкнали очи на стотици или хиляди (!) Единични очи, наречени фасети, и апарат за уста, напълно различен от този на гъсениците под формата на вендуза, навита по време на почивка (наричана още хобот). Може да има различни размери в зависимост от вида на консумираната храна.
Течна диета
Всички дневни пеперуди се хранят с течна храна. Най-често това е нектарът на цветята, поради което рояците от тези насекоми могат да посещават нектарни цветя. Повечето от тях с желание облизват листата, попадат под колониите на листните въшки и сокът от плодовете, лежащ на земята. В горещите дни те също пият вода от влажна земя или локви. Има и пеперуди, включително такива красиви като блясъци или вретена, които изобщо презират цветята, но често се придържат към не особено хубави източници на животинска храна, като труп, петна от урина или фекалии.
Последователи на слънцето
Дневните пеперуди летят само в слънчевите лъчи. Някои се преместват от цвете на цвете, други се вихрят в особен танц на преследване и бягство. Едва ли някой осъзнава, че тези танци са насочени към представители на другия пол от същия вид. Ние ги възприемаме като красив спектакъл, защото подобно на дневните пеперуди ние сме обучаващи се визуално. Птиците също учат визуално и много от тях гледат на тези цветни насекоми като на жадни ухапвания. В резултат на това значителен брой от тях изчезват в клюна на птицата, плащайки цената на живота си за шанса да си намерят партньор. Чарлз Дарвин вече е писал за това в своята работа по сексуален подбор; той даде пеперуди като примери за същества,при които чертите, благоприятстващи сексуалните контакти, едновременно представляват смъртоносна заплаха за техните собственици от хищници.
Има пеперуди, които са неприятни, негодни за ядене на птици, а някои от техните видове лоялно предупреждават своите укротители за това; използвайте външния им вид като сигнал за отровните свойства на организма. Такива пеперуди, негодни за консумация за повечето птици, са птици с бяла опашка, чието тяло е наситено с горчични масла.
Цветна сватба
Отдавна се наблюдава, че великолепието в оцветяването и модела на крилата се споделя между мъжете и жените по различен начин при различните видове. При някои (pazie, rusalkki) мъжките почти не се различават от женските; в други (Apollo, salsify, Oaks, бяло зеле) женските са леко, но забележимо по-ярко оцветени от мъжките. В третата група видове (кресон, лимон, меланом, синя синигер) мъжките определено превъзхождат женските по интензивност на цвета.
Интересното е, че при пеперудите копулацията е дейност, която служи не само за пренасяне на сперматозоиди, но и за хранителен акт! Мъжките дават на женските 5-10% от телесното си тегло (при хората това би било 4-8 l!). Това е скъпа инвестиция. Мъжът отнема дни, за да приготви нова партида еякулат. По този начин зад живописните гонения, танци и танци на пеперуди се крие една много специфична, взаимна и по някакъв начин пресметната игра, насочена към възможно най-голяма полза от избора на подходящия партньор.
Люпилня в … коприва
Оплодените женски с яйца, готови за хранене, започват да търсят растения, върху които тяхното потомство ще може да се развива. Някои са много придирчиви към това. Например, най-малката от нашите русалки, kratkowiec русалка (Araschnia levana), расте изключително върху коприва. Гъсениците на копривата (Aglais urticae), пауна (Aglais io) и адмирала (Vanessa atalanta) също могат да бъдат намерени върху коприва, но по някаква причина и върху листа от хмел. Гъсениците и чейка русалка (Polygonia c-album), освен коприва и хмел, не пренебрегват листата на някои дървета и храсти, като върба, бряст или леска. По листата на широколистните дървета, вариращи като върба, бреза, бряст и круши,развиват се гъсениците на следващите две нимфи: траур (Nymphalis antiopa) и върба (Nymphalis polychloros), които избягват както коприва, така и хмел от разстояние.
Като цяло най-благоприятното за пеперудите растение е копривата, върху която растат до шест вида феи. Оттук и все по-честият постулат да не се премахват - ако не е необходимо - полетата на това растение и дори да му се осигурят добри условия за отглеждане някъде в ъгъла на градината, на слънчево място.