Развод. И какво следва?
Помирителното разделяне би било най-доброто решение, но това често е невъзможно, тъй като съпрузите не могат или не се съгласяват по никакъв начин. В такава ситуация съдът решава кой ще получи отделните компоненти на общото имущество.
Можете да се обърнете към съда по всяко време, дори много години след развода. Такива искове нямат давност.
КАК ДА ГО НАПРАВИМ?
1. Заявлението за делба трябва да се подаде до районния съд, компетентен за мястото, където се намира имотът, който ще се дели (например апартамент, който ни принадлежи). Понякога отделните активи са на различни места, например къде другаде имаме апартамент и парцел на друго място. И двата съда ще бъдат компетентни да разглеждат делото ни - ние можем да изберем кой от тях да кандидатстваме.
2. В заявлението трябва да се посочат активите, които ще се разделят (парцели, апартаменти, автомобили, яхти и др.) И да се предоставят доказателства за собствеността. Ако недвижимият имот е един от активите, към заявлението трябва да се приложи извадка от поземления и ипотечния регистър.
3. Разделянето на имуществото и разпределението на апартамент може да се изисква дори от лице, което е отговорно за разпадането на брака и развода. Според регламентите това не оказва никакво влияние върху начина на извършване на делбата, тъй като независимо от вината и двамата съпрузи имат еднакви права върху част от общото имущество.
Според закона разведените съпрузи имат равни дялове в общото имущество. Това означава, че каквото и да са спечелили заедно, трябва да бъде разделено на две равни части.
Съпругата или съпругът обаче могат да кандидатстват за неравен дял от съпрузите в общото имущество. След това съдът ще анализира до каква степен всяка страна е допринесла за създаването на собствеността.
Важното е, че съдът няма да сравнява доходите на двамата съпрузи. Вместо това той ще оцени усилията им за задоволяване на нуждите на семейството и увеличаване на доходите му. По този начин той ще оцени степента, до която всеки от тях е допринесъл за създаването на общото имущество. Съдът ще вземе предвид както факта, че съпругът е работил и е печелил пари, така и факта, че съпругата се грижи за къщата и децата, като по този начин го освобождава от домакински задължения и му дава възможност да работи. Същото правило се прилага, когато съпругата печели пари, а съпругът й се грижи за къщата.
Неравномерно разпределение може да възникне, когато съпругът или съпругата грубо и упорито не са допринесли за създаването на богатство, например чрез загуба на пари чрез злоупотреба с алкохол или пристрастяване към хазарта. Съдът може да реши, че на един от тях просто не му се работи. Друга важна причина за неравномерното разделение е дългосрочната раздяла или фактът, че един от съпрузите е починал и не е допринесъл за издръжка на семейството от години.
Трябва също така да се помни, че лице, което претендира за неравномерно разделяне на собствеността, трябва да докаже пред съда, че причините за такова решение действително са настъпили.
Съдът обаче няма да се произнесе по неравностойно разделение, ако съпрузите не са се стремили съвместно да увеличат своите активи по причини, независещи от един от тях. Такъв ще бъде случаят, ако съпругата или съпругът са били тежко болни или са претърпели злополука и са получавали скромна пенсия.
ВАЖНО
АКО БИВШИТЕ СЪПРУЖЕНИЯ СЕ СПОРАЗУМЯТ ЗА РАЗДЕЛЯНЕТО НА СОБСТВЕНОСТТА, СЪДЕБНАТА ТАКСА ЗА АКЦИЯТА НА ИМУЩЕСТВОТО Е 300. РАЗХОДИТЕ ЩЕ БЪДАТ ПОВЕЧЕ АКО НЯМА СЪГЛАСИЕ ЗА АКЦИОННИЯ АКТИВ. ТОГАВА, СТАНА НЕОБХОДИМО ДА СЕ ОБАДЕТЕ ЕКСПЕРТ. НЕГОВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЩЕ Е ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗХОД ЗА ЦЯЛАТА ПРОЦЕДУРА.
КООПЕРАТИВЕН АПАРТАМЕНТ
Ако разведените лица живеят в кооперативен апартамент, това става част от тяхното общо имущество. Когато съпрузите подадат молба до съда за разделяне на имуществото, последният ще предостави помещенията на единия от тях, а на другия - правото да получи възстановяване на половината от сумата, която кооперацията би трябвало да върне, ако правото на наемателя на апартамент изтече.
В ситуация, в която съдът предоставя помещения на съпруг, който не е член на кооперацията, той трябва да подаде декларация за членство в кооперацията в рамките на три месеца след получаването на това право. Ако това не стане, ще бъде определен допълнителен срок от шест месеца. Ако този път също такова лице не спази крайния срок и въпреки входящите напомняния, кооперацията има право да приеме решение за изтичане на правото на наемателя на помещението.
Разводният брак също тръгва по различен път. Той може да превърне кооперативния апартамент в отделен имот и да го продаде, след което да раздели парите или да поиска от кооперацията да промени помещенията на две по-малки.
БИЗНЕС АПАРТАМЕНТ
Ако договорът за наем е бил установен по време на брака, двамата съпрузи по закон са наематели на помещенията. Това право на наем е част от т.нар съпружеското имущество на съпрузите и в случай на развод подлежи на делба.
Въпросът се усложнява, когато например само един от съпрузите има право на помещение поради своята услуга или професия. Това важи преди всичко за военни апартаменти. Разпоредбите за настаняване на въоръжените сили предвиждат, че когато семейна двойка без деца или с пълнолетни деца се разведе, само войник има право на настаняване. Бившият съпруг трябва да се изнесе в рамките на 30 дни след окончателното постановление за развода. В специални ситуации, когато изселването се отнася до пенсионери или пенсионери, бременни жени, инвалиди или болни хора, директорът на регионалния клон на Военната жилищна агенция подава иск до съда за изселване, при условие че комуната предоставя социален апартамент или присъжда обезщетение.
Когато обаче семейна двойка има деца, и двамата съпрузи имат право на отделен апартамент. Войникът получава четвъртинки, чийто размер зависи от броя на зависимите лица и служебна длъжност, а съпруг, получил попечителство над деца от съда, получава апартамент за определен период (но не може да има право на друг апартамент или къща).
ОБЩИНСКИ ПЛОЩ
Декларацията за развод няма да прекрати съвместното наемане. Съгласно разпоредбите на Гражданския кодекс и двамата съпрузи са наематели, ако наемът на апартамента, който е трябвало да отговори на нуждите на семейството, което са основали, е бил установен по време на брака и продължава, докато това право, например, не бъде прекратено, освен ако съдът, делящ имота решава друго.
Съдът, който разделя общото имущество на разведени лица, може да присъди апартамент на едно от тях и да му нареди да изплати другото. След това трябва да направите оценка на такива помещения. Как се прави? Човек, който остава в общински апартамент, трябва да плати на движещия се съпруг половината от разликата между безплатния наем, приложим в даден град или област, и платения регламентиран наем. Това трябва да се умножи по хипотетичната продължителност на лизинговия договор, която трябва да бъде определена от съда. Обикновено това е пет години.
ПРИМЕР:
Да предположим, че съпруга, която е получила помещение от съда, плаща регламентиран наем от 450 на месец. За същия апартамент, нает на свободния пазар, трябва да платите 1300. Следователно разликата е 850 на месец, или 10,2 хиляди. годишно. Ако съдът определи петгодишен срок за погасяване, съпругата ще трябва да плати на бившия си съпруг 25,5 хиляди злоти. (10,2 хиляди на година, умножено по пет години и разделено на две).
Когато настъпи старостта
Случва се възрастен човек да се нуждае от постоянни грижи. Ще има ли някой, който се е грижил за нея дори няколко години, да има шанс да живее в апартамента й след смъртта й? Както в много други случаи, зависи от това дали наставляваният е бил собственик на помещението и дали настойникът е принадлежал на семейството му.
Ако лицето, което се нуждае от грижи, е собственик на апартамента, той може просто да го запише на своя настойник в завещание, защото последната воля на човека е най-важна. Тогава най-близките могат най-много да искат запазена част от лицето, надарено с апартамента. Ако обаче собственикът на апартамента не направи завещание, то ще се подчинява на правилата за законово наследяване. За съжаление в такава ситуация непознатият няма шанс за тях.
Всичко се променя, когато помещенията не принадлежат на лице, което се нуждае от грижи. Тогава има значение дали настойникът е посочен в правилника като този, който може да „наследи наема“ след смъртта на наставлявания. Както вече споменахме, в случая на комунални жилища това са съпругът или съпругата, децата, съжителите и други лица, за които наемателят е бил задължен от съда да плаща издръжка. Всички те обаче трябва да живеят постоянно с него в деня на смъртта му. Струва си да се знае, че внуците не влизат в групата хора, които биха могли да поемат помещенията. Случаят е подобен в повечето фирмени апартаменти, но внуците могат да получат апартамент там (забележка: това не се отнася за някои видове апартаменти,например принадлежащи към армията и към Полските държавни железници).
ВАЖНОТО
ЛИЦЕ, КОЕТО НЕ Е ПОСОЧЕНО В РЕГЛАМЕНТИТЕ, НЯМА ДА ИМА ШАНС ЗА ВЗЕМАНЕ НА АПАРТАМЕНТА ДОРИ, КОГАТО НАЕМАТА Е ВНИМАТЕЛНО ВНИМАТЕЛНО ДО ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ.
