Докато бях на почивка с втората си баба в провинцията, трябваше да се справя с друг вид природа, естествената, по-малко опитомена, с гори, пълни с гъби и къпини, с идилични пейзажи, обработени ниви, култури, домашен добитък. Всичко това ме оформи като човек. Освободи усещането ми за стойността на взаимодействието с природата и ме накара да повярвам, че един ден трябва да имам собствено парче земя.
Така се случи! От седем години се занимавам с това, което обичам неимоверно. Първо, моят спътник в живота измисли очарователен парцел земя: брезова гора - разположена в непосредствена близост до земята на моите баба и дядо. Не се замислихме и за секунда. 13 май 2006 г. покупка. През септември същата година започва строителството на къщата, а през септември следващата година се правят първите очертания на отстъпки и насаждения. И двамата обработваме градината си в село близо до Варшава. Градината обхваща 1300 м2 и е разположена сред естествената покривка на брезите. Опитваме се да създадем естествена градина с иглолистни и широколистни рамки, допълнена от храсти от рози, хортензии, треви, рододендрони и верески.
Напоследък моето очарование станаха трайните насаждения, които все по-често допълват изразителни и официални насаждения, придавайки им дъх, ефирност и лекота на приемане. Мисля, че по-нататъшните пренареждания - които между другото се случват всяка година - ще вървят в тази посока, т.е. да се постигне баланс между това, което е конкретно по форма и цвят, и кое е неуловимо, деликатно и фино.
За да обобщя накратко, трябва да подчертая сто пъти, че градината ми дава голяма сила и енергия за борба с ежедневието; това е трамплин от всички стресове и преследване на временните блага на съвременния свят, това е лек за скръбта, допълнение към щастливите моменти, постоянно вдъхновение и урок по градинарско смирение.
Ако искате, като г-жа Агнешка, да покажете зеления си ъгъл, пишете ни >>> [email protected]
Снимка изд
