Един от апартаментите е зает от Малгосия Бервид със семейството си. Тя е автор и редактор на телевизионни програми за деца (включително "Молики книги"). Заедно със съпруга си Анджей Грабовски (кръстник на Лаба Моника и Кулфон) тя създава „Ciuchcia“. Сега те работят заедно по програмата за деца „Будилник“ - нейните действащи лица са две котки, които пускат котешка телевизия. Светът на най-малката е особено близо до Малгосия, така че не е чудно, че тя е най-доволна от Ордена на усмивката, който беше почитан от деца преди няколко години.
Тя познава старата жилищна къща на улица Wiejska от детството си. Преди баба й живееше тук. От най-ранните години тези вълшебни интериори са свързани с мистериозни кътчета от Малгосия (сега скривалищата са чудесна детска площадка за деветгодишния син Йендрек и внучката Емилка). И въпреки че оттогава мина много време, необичайната атмосфера остана. Къщата е отворена за приятели, деца и домашни любимци. Последните са обитавани от цяла група: сухоземната костенурка Dudek, юнгарският хамстер Dzikuś, гигантският африкански охлюв Edek и папагалът Zorro, деветнадесетгодишен ентусиаст от далечни пътувания. Наскоро, за голямо отчаяние на собствениците, тя изчезна, за да се озове щастливо в Рембертов, на много километри.
Апартаментът се състои от хол, стая на Йедрек, две кухни (работеща и „представителна“ - с трапезария и мецанин, където родителите спят), баня и коридор с неправилна форма, част от които служи като библиотека. За щастие беше възможно да се спаси довоенната дограма за прозорци (тя беше заменена само в две стаи). Благодарение на усилията на Малгосия и нейната баба преди това, в хола е запазен паркет от 19-ти век, направен от пет вида дърво; останалата част от този красив под е унищожена по време на войната. Интериорът излъчва фамилна история. По-голямата част от мебелите бяха в жилищната къща на баба ми и дядо ми в Лвов. С тях са свързани много спомени. Само едно от скриновете … Лелята на Малгожата,красивата Зофия Бервид, която пази младежките си писма от Казимеж Вежински, поет от междувоенния период. Собствениците обаче нямат благочестиво отношение към нещата. Мебелите и сувенирите са преди всичко сантиментална ценност за тях и те са щастливи, че ги обслужват всеки ден.
За съжаление семейството на Малгосия скоро ще смени адреса си. Старата сграда, предназначена за общо обновяване, ще бъде преобразувана в хотел или офис сграда. Бившите жители няма да се върнат тук. Ами добрият дух на жилищната къща? - Ако не може да остане тук, ще го вземем със себе си. Нека той продължи да ни придружава на новото място, казва Малгосия замислено.
