Кога се появява въглеродният окис?
Изложени сме на отравяне с въглероден окис, когато използваме котел (газ, мазут, въглища или дърва), проточен бойлер (печка за баня), камина или коза или дори газова печка. Всички тези устройства работят и произвеждат въглероден диоксид (CO2). Когато обаче подаваме твърде малко чист въздух отвън към пещта, може да се появи въглероден окис (колкото по-голям е недостигът на въздух, толкова повече се образува въглероден окис).
Друг потенциален източник на този отровен газ е неефективната коминна система за отстраняване на изпарения и дим, запушени вентилационни канали, премахващи използвания въздух от помещенията, течащи отоплителни устройства и повредена връзка между комина и отоплителното устройство.
Как работи детекторът за въглероден окис?
Работата на битовия електронен детектор за въглероден окис се основава на непрекъснато наблюдение на концентрацията на въглероден окис в помещението. Елементът, реагиращ на газ, е електрохимичен или полупроводников сензор (последният има по-дълъг експлоатационен живот). Когато допустимото ниво на въглероден окис във въздуха е надвишено, се активират оптични и звукови алармени сигнали. Червеният диод светва (когато няма опасност светлината е зелена) и в същото време се активира прекъсващ тон и доста висока интензивност (обикновено над 85 dB).
Ако сензорът за въглероден окис е свързан към системата за домашна аларма, той ще ни уведоми за опасността, например чрез SMS и може автоматично да стартира вентилация.
Сензорите за въглероден оксид се захранват от мрежа от 230 V, батерии („пръсти“) или постоянно вградена батерия, която не изисква подмяна дори няколко години. Някои устройства са оборудвани с дисплей с течни кристали, благодарение на който можем лесно да отчитаме текущото ниво на концентрация на въглероден окис. Освен това на корпуса може да има бутон, който позволява бърза проверка на правилната работа на устройството.
Къде да инсталирате сензори за въглероден оксид?
Инсталирането на сензора за въглероден окис не е сложно. Така че можете да го направите сами, следвайки препоръките, предоставени в ръководството, предоставено от производителя. Най-често се поставя:
- на стената, на височината на главата на възрастен, т.е. около 180 см на пода и най-малко 30 см от тавана (някои модели са проектирани да бъдат поставени на тавана или поставени на равна повърхност);
- близо до потенциален източник на емисии на въглероден окис, но на не повече от 6 м от него (ако ще е газова печка или фурна, не по-близо от 1 м от тях);
далеч от прозорци и вентилационни отвори;
- на място, което не е изложено на слънчева светлина, не е застрашено от директно изтичане на вода от душа или отработени газове от отоплителни уреди. Детекторът също трябва да бъде защитен срещу изпарения на агресивни течности (напр. Разредители) - той скъсява живота му;
- на място, което не е покрито от мебели, завеси или други предмети, ограничаващи въздушния поток.
Гледайте видеоклип за това как да избегнете отравянето в
Чад! Как да избегнем отравяне с въглероден окис Прочетете също как да избегнете отравяне с CO
:
