Ана и Павел дойдоха във Варшава да учат. Тя отиде на интериорен дизайн в Академията за изящни изкуства, той - на архитектура във Варшавския технологичен университет. Дълги години те живееха в общежития и наемаха апартаменти.
Те купиха първия си мечтан апартамент - в нов жилищен комплекс в покрайнините на столицата, сред зеленина и далеч от градския шум - преди две години. Имат малко време да подготвят интериора, за да може да се живее в него. Отне месец да завърши стаите и да завърши обзавеждането. Автор на дизайна е самата собственица. Както казва тя - поради професията си беше малко властна. За щастие обаче вкусовете на съпрузите са сходни, така че не е имало големи конфликти.
Собствениците искаха жилищното пространство на не много голям, 50-метров апартамент да бъде отворено, но в същото време всяка стая да остане отделен, независим интериор. Беше възможно да се примирят едното с другото. Достатъчно беше да избие допълнителен проход от кухнята към хола и да премести вратата от залата в стаята на друга стена (преди това бяха срещу входа на апартамента, сега са отстрани).
Следа от ликвидираната врата е голям правоъгълен отвор, обрамчен с дърво. Той украсява и оптически свързва двете стаи. Може би в бъдеще домакинята ще създаде там аквариум. Такъв „жив образ“ на флората и фауната на сладководните води би бил видим както откъм хола, така и от залата.
Домакините смятат, че апартаментът трябва да бъде предимно функционален, но не непременно в съответствие с модата и тенденциите - той просто трябва да бъде харесван от тези, които живеят в него, в хармония с техния начин на живот. И тъй като Ана и Павел са собственици на домове, от самото начало те мислеха за дома си като за убежище, място за почивка и отдих.
Те заложиха на ярки, приглушени цветове, които не надвиват, уморяват и разсейват. Това се отнася както за стени, така и за обзавеждане: мебели, аксесоари и декорации. Те също се опитват да не събират оборудване. Всяко нещо, което отива в апартамента им, е внимателно подбрано, за да съответства на останалите. Най-важният предмет в къщата е копие на висящ в хола фрагмент от „Мадоната на поклонниците“ на Караваджо. Павел, който в свободното си време посяга към четка, я рисува по време на следването си, при поискване. Клиентът обаче не взе копието. Платното лежеше в мазето дълги години, малко се изцапа и оцапа. Сега без тази картина домакините не могат да си представят как да живеят. Това стана неговата запазена марка.
С Караваг на заден план
Съдържание
